Въведение в тема А: Развитието на детето – институция срещу настаняване в приемно семейство

ГРИЖИ ЗА МАЛКИТЕ ДЕЦА В ИНСТИТУЦИИТЕ
Приблизително 90 000 деца в Европа на възраст до три години или по-малко са настанени в институции за деца, лишени от родителски грижи и техният брой постоянно нараства. В много европейски държави е задължително децата под двегодишна възраст да бъдат настанявани в приемни семейства, а не в институции. В някои държави обаче, дори малките деца биват настанявани в институции. Проучвания на модела на болнични грижи в руски и румънски институции за деца лишени от родителски грижи, сравнени с приемни семейства показват, че децата се развиват много по-добре, когато са настанени в приемни семейства.

Настаняването при приемни семейства също има своите проблеми и недостатъци:

  • Факт е, че голяма част oт децата ще продължават да живеят в институции, дори и в бъдеще.
  • Не винаги са налични такива приемни семейства, които са обучени.
  • Дори и да има обучени семейства, то отново е трудно да се контролира качеството на предоставяните грижи. Някои приемни семейства неглижират децата, упражняват насилие върху тях или ги малтретират.
  • Много по-трудно е да се обучат и наблюдават приемни семейства, които да отговарят на професионалните стандарти.
  • Пример: в Румъния повечето деца от институциите са прехвърлени за приемна грижа и сега държавата е изправена пред огромни затруднения в отглеждането и надзора им, защото семействата живеят в отдалечени населени места.
  • Приемните семейства са също толкова уязвими, колкото и останалите семейства в предоставянето на постоянна грижа – те също се развеждат, губят работата си или се сблъскват с други проблеми.
  • Децата с определени физически и поведенчески нарушения (като например: увреждане на мозъка или проблеми, свързани с разстройство на привързаността) обикновено водят до стрес и напрежение в приемното семейство, предизвикват някакви проблеми в комуникацията (или пълното й прекъсване), и в резултат на това децата биват връщани в институцията. Институциите обикновено са по-компетентни и могат да се справят с децата с по-сериозни проблеми за по-дълъг период.
  • Трудно е да се предвиди степента на съвместимост между приемния родител и детето, особено ако детето е над 2 годишна възраст. Особено тийнейджърите не винаги преживяват радостно връзката с приемните си родители.
  • Могат да възникнат сериозни конфликти между приемните и биологичните семейства, особено между дисфункционални родители и приемното семейство.
  • Изследвания на детските градини в Дания доказват, че при децата от дисфункционални семейства се наблюдава подобрение в развитието им, ако прекарват по-голямата част от деня в институция с обучен персонал.

Причината повечето деца да се развиват по-добре в приемни семейства вероятно е, че те имат на денонощно разположение един или два постоянни възпитатели, към които да се привържат, както и приемно семейство, което се чувства отговорно за детето. Освен това възможността да участват в групови занимания като останалите деца може да се окаже по-благоприятна за тях. Трябва винаги да се опитвате да насърчавате настаняването в приемни семейства или биологичните роднини да си вземат обратно малките деца, ако става въпрос за дете на възраст под три години. Възможностите за формиране на сигурна привързаност и успешното му съвместяване с приемното семейство са много по-добри, ако детето е на възможно по-ранна възраст. Това е доказано чрез изследвания върху осиновени деца и върху деца у приемни семейства.
КАЧЕСТВОТО НА ГРИЖАТА ЗАВИСИ ОТ ОСИГУРЯВАНЕТО НА МАЛКИ ГРУПИ, В КОИТО ДЕЦАТА ДА ПОДДЪРЖАТ ДЪЛГОСРОЧНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Важно е да се разбере, че реалната разлика в развитието на детето се корени по-скоро в управлението на взаимоотношенията и организацията на плановете за работа, отколкото в опозицията приемно семейство – институция. Това също е въпрос, който засяга качеството на предоставяните грижи – дали поведението на възпитателите осигурява модел/ среда на сигурна привързаност. Предимството при настаняването в приемно семейство е, че се изграждат индивидуални взаимоотношения и се формира принадлежност към група, но тези връзки са податливи на промяна, ако например детето е проблемно. Институциите са по-добри с това, че осигуряват дългосрочни взаимоотношения и постоянство в предоставяните грижи, както и с това, че служителите в тях разполагат с повече професионални познания за децата със сериозни физически или социални проблеми. И все пак институциите не винаги успяват в това да осигурят лични взаимоотношения и постоянна грижа за децата. Основният проблем, свързан с постоянството на грижите в институциите, е работата на смени и фактът, че е нормално персоналът сменя работата си. Можете да компенсирате до голяма степен отрицателните ефекти от живота в институция, ако осигурите малко, но постоянни възпитатели, възрастни и връстници, които не само са заедно, но и между тях има силно развито чувство за принадлежност.Един пример: румънско сиропиталище за деца на възраст от 7 до 14 години е разделено така, че момчетата сега живеят на групи от по 4 до 6 деца заедно в няколко жилища в близкия град. За тях се грижат два екипа, които работят на смени от по 12 часа. Момчетата гледат един на друг като на братя и участват във всички аспекти на нормалния детски живот, канят приятели да си играят вкъщи, играят в местния футболен отбор и др.
ГРУПОВА ДИСКУСИЯ

По-нататък в тази модул ще се занимавате с практическите въпроси – тази дискусия има за цел само да получите представа за начина, по който създавате социални връзки:
20 минути
 
  • Помислите за децата, за които вие се грижите – колко от тях са на възраст до три години?
  • Колко от тях имат социално поведение и са на възраст, която ги прави подходящи за настаняване в приемно семейство? (не обсъждайте дали това наистина е възможно в момента)
  • Със сегашните ви работни смени, до каква степен сте в състояние да им предложите постоянни грижи през деня (докато са будни), осигурявайки им по този начин възможност да изградят дългосрочни връзки?
  • До каква степен им осигурявате група, към която могат да чувстват, че принадлежат?
  • Как насърчавате дългосрочните взаимоотношения между децата и техните връстници?
  • Какви занимания/ ценности използвате, за да стимулирате тези дългосрочни взаимоотношения между децата?
  • Имат ли децата, за които се грижите, социални задължения към членовете на групата, като например по-големите деца да имат задължения към грижите за по-малките деца; практически и други занимания, които насърчават чувството за принадлежност към групата?
  • Разделяте ли детските групи по възраст (всички бебета да са заедно, всички прохождащи деца, всички деца в училищна възраст и т.н.) или по друг критерий?
  • Вашата институция прилича ли на място (град или село), в което живеят отделни “семейства” или е като институция, в която децата са разделени по възраст?

 
 
 

Pages: 1 2 3 4