Въведение в темата

КАК ДЕЦАТА РЕАГИРАТ НА ЗАГУБА

В зависимост от възрастта, когато детето е отделено от своите родители и е прието в институция за деца, лишени от родителски грижи, реакциите на загубата и начинът, по който децата проявяват своята болка варират. Те по различни начини се опитват да се справят със своята скръб. Когато има загуба на родител (и), хората често казват “времето ще излекува този проблем”, но това обикновено се отнася единствено до децата, които са били много малки, когато са били разделени от техния родител или друга важна обгрижваща фигура, и веднага друга родителска фигура е поела грижата за тях.

Загубата на детето не е задължително да се отнася до реална смърт на родител, а до самата физическа раздяла. Детето може да има родител, но този родител да не може да му/ й откликва поради депресия, психично заболяване или липса на грижи в собственото си детство.
Продължителността и характерът на тази реакция зависи също така и от новите контакти с обгрижващите фигури (специалистите, предоставящи грижа).

ЕСТЕСТВЕНАТА ФАЗА НА СЪПРОТИВА – ЕКСПЕРИМЕНТЪТ СЪС ЗАМРЪЗНАЛОТО ЛИЦЕ

Обикновено децата преминават през фаза на съпротива (протест), когато са разделени от обгрижващата фигура или когато не им се откликва: те плачат, трудно се утешават, могат да отхвърлят усилията за близост (интимност) от страна на новите хора, предоставящи грижа. Това всъщност представлява една нормална и здравословна реакция: системата на привързаност на детето се активира от раздялата, както е нормално, като нейната функция е да предотврати по-нататъшна раздяла. Можете да видите пример на тази реакция в експеримента със „замръзналото лице” на д-р Ed Tronick. Първоначално майката е отзивчива и откликваща, след това е помолена да замрази лицето си. Бебето веднага започва да прави опити да привлече вниманието й, отчайва се и накрая започва да крещи.

Можете да си представите степента на тревожност, преживяна от едно дете с неоткликваща майка:

ИНТЕНЗИВНИ РЕАКЦИИ НА РАЗДЯЛА ПРИ БЕБЕТА 0 – 24 МЕСЕЦА: ОТТЕГЛЯНЕ ИЛИ ГЕНЕРАЛИЗИРАНО ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО ОТ РАЗДЯЛА

Липса на поведение на привързаност

Ако след раздялата детето няма друга обгрижваща фигура, към която да се привърже, или ако хората, които се грижат за него/ нея не откликват на плача на детето, детето може да спре да плаче и да стане привидно спокойно, безразлично и затворено в себе си (отдръпнато). Това всъщност е сигнал за заплаха: системата за привързаност може да е спряла да функционира, а детето да е останало в едно постоянно състояние на скърбене. Може да откликва в по-малка степен или изобщо да не откликва на грижите и усилията за интимност, утеха и успокоение. Това може да се развие до депресивно състояние и оттегляне/ затваряне в себе си, при което детето не се развива достатъчно. Тази реакция е често срещана при деца, които са преживели в много ранна възраст раздяла или промени в обгрижващите фигури и хората, към които са привързани; при деца, които са имали твърде малко взаимоотношения (взаимодействия), например институции за деца лишени от родителски грижи и болници.

Свръхреакция при раздяла

Ако раздялата е внезапна и твърде шокираща (неочаквана) – вероятно бебето е било отнето чрез полицията или някакви други власти, докато родителите са плачели и са се борели –детето може да развие генерализирано състояние на тревожност и страх от раздяла. Вероятно системата на привързаност на бебето е станала твърде уязвима (чувствителна) и “хиперактивна” поради една или повече ситуации на преживян шок. Следователно, всеки път, когато излезете от стаята или просто му обърнете гръб, детето може да бъде изпита силен страх и паника, да се нуждае от постоянно потвърждение, че ще останете там, където сте. Свръхчувствителните към раздяла деца могат да са прилепнали за вас през цялото време, имат сериозни нарушения на съня (трудно заспиват) и се нуждаят от продължително успокоение и утеха, дори и след кратки, обичайни раздели. Това е често срещан проблем в първата фаза от настаняването в институция.

Въпроси за размисъл и дискусия сред персонала:

  • Наблюдавали ли сте такива реакции на оттегляне или прекомерен страх от раздяла при децата след настаняването им?
  • Колко дълго продължават (спрели ли са или са по-интензивни понастоящем)?
  • По какъв начин това се отразява върху чувствата на персонала към детето?
  • Чувствали ли сте се тъжни или отхвърлени от някое от децата?
  • Този прекомерен страх на детето от раздяла карал ли ви е да се страхувате да  се отделяте от детето за кратки, обичайни периоди, например да го оставите само за минута?
  • Как реагирате, ако детето не ви откликва или непрекъснато е прилепено за вас и се страхува, когато излизате от стаята?

 
Pages: 1 2 3 4