Bulgarian
|
Въведение в темата: Когато детето има няколко различни източници за формиране на идентичността
Често за децата, лишени от родителски грижи е объркващо чувството, че са привързани към много различни хора и културни среди. Много често детето е било разделяно от фигурите, към които е било привързано по-рязък и неочакван начин, в следствие на което е изпитало силен страх. Например детето може да е било отнето от отчаяните си и гневни родители със сила от страна на властите, или родителите може да са починали, или да са изглеждали изключително нещастни, когато се е случила раздялата. Често децата се чувстват разкъсани и раздвоени между лоялността към техните родители и персонала в институцията, в която са били настанени. Тези ранни детски преживявания затрудняват в още по-голяма степен детето в изграждането на ясна представа за себе си и мястото, към което то принадлежи. Децата се идентифицират с техните родители и често формират негативна или неясна представа за себе си, ако не са получавали помощ от тях. Какви са трудностите в този случай и как да помогнем на децата да развият положителна представа за себе си, докато ние се грижим за тях? |
|
ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ “ДВЕ СЕМЕЙСТВА”: ЛОЯЛНОСТ И КОНФЛИКТ НА ИДЕНТИЧНОСТТА |
| Детето, особено ако е над тригодишна възраст, когато е настанено в институция вече е изградило привързаност към своите родители. От наша гледна точка, тази привързаност може да бъде дисфункционална и да поражда много страх и амбивалентни чувства у детето. Биологичните родители може да не са се грижили по добър начин за детето, но въпреки това тази привързаност е важна част от идентичността на детето. Децата в институции за деца лишени от родителски грижи често са изправени пред конфликта, свързан с лоялността: “Привързан съм към своя родител (и), но сега персоналът тук се грижи за мен и ми обръща внимание. Как мога да получавам тези грижи и внимание, без да се чувствам виновен или като предател спрямо моите родители?” Този конфликт в детето може да бъде още по-болезнен, ако биологичните родители имат неразрешени проблеми (гняв, завист) към професионалистите, предоставящи грижа, виждайки у тях някой, който им „открадва” сърцето на тяхното дете. Трудно е да се признае и приеме, че се налага други хора да се грижат за собственото ти дете и още по-трудно, ако новото място, където е настанено детето ти, разполага с повече ресурси. |
|
ПЪРВИТЕ РЕАКЦИИ НА ПЕРСОНАЛА И НА БИОЛОГИЧНИТЕ РОДИТЕЛИ |
| Ако във вашата институция е настанено дете, което е било насилвано и неглижирано, е съвсем естествено да чувствате гняв и възмущение към биологичните родители, които са поставили детето в най-различни ужасни ситуации, или които пропускат часовете за посещение на детето и не търсят контакт с него по никакъв начин. Друга съвсем естествена реакция е изграждането на следната нагласа: “Нека да забравим твоите родители и просто да те накараме да се чувстваш сигурен/ на с нас”. Това може да бъде добър подход в началото, докато детето още не се чувства сигурно, тъй като скоро е прието в институцията. След това обаче е необходимо да се обсъди открито наличието на два различни източника на грижи – това е необходим фактор за изграждането на идентичността. Както е описано в останалите сесии, малките деца са склонни да развиват привързаност към хората, които се грижат за тях. Ако това се случи, детето може дори да започне да назовава членовете на персонала с “мамо” или “тате”. Можете да приемете временно това, знаейки, че когато детето порасне, то ще трябва да разбере своя произход. Тези естествени чувства на персонала към родителите, лишавали или пренебрегвали своето дете, трябва да се преодолеят, така че да не бъде изправено детето в трудния конфликт на лоялността и раздвоението, а това изисква време. Важно е да се разбере, че гневът или възмущението към биологичните родители ще се възприеме от детето като гняв, насочен частично към идентичността на самото дете. Детето в институция може доброволно да отрича или да се опитва да забрави своите биологични родители, но резултатът от това ще бъде вътрешно раздвоение – едната част ще бъде привързана към родителите, а другата – към хората, които понастоящем се грижат за него – което детето няма да е в състояние да обедини и така да придобие ясна представа за себе си. Рано или късно това ще се превърне в проблем за детето, особено в тийнейджърските години, когато младият човек се опитва да формира зряла идентичност. Тъй като детето расте и разбира повече за себе си и за другите, то трябва непрекъснато да подновява своята представа за идентичността и произхода си; следователно, това е процес, който отнема много години. |
|
УВАЖЕНИЕ КЪМ ДЕТЕТО СЕ ПОКАЗВА, КОГАТО СЕ ПОКАЗВА УВАЖЕНИЕ КЪМ НЕГОВИТЕ РОДИТЕЛИ Изследванията показват, че конфликтите между родителите и професионалистите в тази сфера са вредни за развитието на децата, без значение до какво се отнасят тези конфликти. Вашите нагласи към родителите също са сигнал за детето дали е уважавано и дали може да бъде гордо от себе си; негативните нагласи към родителите ще се отразят негативно върху самооценката на детето. Това е една най-трудните задачи за вас като професионалист – да помогнете на детето да развие едно наистина положително мнение за неговите биологични родители. |
|
Въпроси за размисъл и обсъждане
|