въведение

ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ПОЗНАНИЯ НА ПЕРСОНАЛА


teenagere04


Какви очаквания и задачи възникват след навлизането на детето в пубертета и превръщането му/ й в тийнейджър?


Първата задача е да се изследват и очертаят познанията на всеки един член от персонала за предизвикателствата и преживяванията през пубертета. След това трябва да се обсъди как тези преживявания могат да допринесат за разбирането и работата с тийнейджъри в институцията за деца лишени от родителски грижи.


ГРУПОВ ДИАЛОГ


30 минути


Моля, помислете по тези въпроси, интервюирайки се взаимно (по двойки) – единият партньор интервюира другия в продължение на петнадесет минути, а след това ролите се разменят. Интервюиращият си води записки и ги предоставя след това на интервюирания:

  1. Самите вие как преживяхте този преход от дете към тийнейджър?
  2. По какъв начин се промениха отношенията ви с връстниците?
  3. Как преживяхте физическите промени на тялото ви?
  4. През какви емоционални състояния преминахте и как ги преживяхте (страх, срам, гняв, радост и т.н.)?
  5. По какъв начин се промениха вашите възгледи, поведението и отношението към родителите ви/ грижещите се за вас хора?
  6. Какво направиха вашите родители и другите възрастни от обкръжението ви, за да ви помогнат – какво направиха, което не ви беше от помощ?
  7. Изпитвали ли сте колебание между това да бъдете лоялни към родителите си и да искате да бъдете самостоятелни? Например да излъжете родителите си, за да можете да си играете с вашите връстници? Моля, опишете подобни ситуации.
  8. В заключение: какво беше за вас най-голямото предизвикателство като тийнейджър и как смятате, че трябва да се държат специалистите, предоставящи грижи, за да помогнат на тийнейджърите в този период?
  9. Имате ли предложения как вие и вашите колеги можете да работите с тийнейджъри, за да ги подкрепите?

ОПРЕДЕЛЯНЕ На ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ПОЗНАНИЯ СРЕД ПЕРСОНАЛА


teenagere08


След интервютата, моля, напишете кратко резюме относно преживяванията на всеки един от вас като тийнейджър. Обсъдете и положителните, и отрицателните ви преживявания. След това изберете три важни положителни ценности/ отношение, които грижещият се трябва да притежава при работата с тийнейджъри в институцията.


Ценност 1: Юношите, за които ние се грижим се нуждаят от……………………………………………………..
(Например: уважение и разбиране, дори когато се държат глупаво )


Ценност 2: Юношите, за които ние се грижим се нуждаят от……………………………………………………..


Ценност 3: Юношите, за които ние се грижим се нуждаят от……………………………………………………..


Можете да превърнете тези ценности във вашия професионален кодекс за работа с юношите.

ЗАДАЧИ И НАЧИН НА РАБОТА С ЮНОШИТЕ


teenagere03


Като цяло юношеската възраст на децата, лишени от родителски грижи не се различава от тази на други юноши, но поради липсата на сигурни грижи в ранна възраст при тях емоциите могат да бъдат по-интензивни от обикновено. През този период въпросът за привързаността се превръща във въпрос относно раздялата и загубата и как те могат да се трансформират в нещо позитивно, така че детето да се превърне в зрял, самостоятелен и образован човек.


Децата, които са били малтретирани или са преживели тежка загуба на ранна детска възраст често по-рано навлизат в пубертета (вероятно това е механизъм за оцеляване), някои на възраст дори от 8-10 години.


Изследванията показват, че близките отношения с грижещите се за децата специалисти (възпитатели и др.) могат да се окажат „емоционално предизвикателство”, ако детето е имало труден старт в живота. Това е възраст, в която интимността и близостта биват твърде уязвими и в много случаи някакъв конфликт може да доведе до напускането на детето: тежки разправии и конфликти; младежът/ детето да избяга, да се изолира, да се откаже да слуша или да мисли разумно и т.н. Много са важни реакциите на персонала на този етап, когато младият човек започва да изпробва границите на околните.


През пубертета младият човек трябва да формира самостоятелен, нов Аз-образ и обикновено той се лута между детинското доверие и зависимост от околните и опитите да бъде самостоятелен/ на, дистанцирайки се от персонала. Много често младият човек чувства необходимостта да направи равносметка за биологичните си родители и роднини, така че да разбере кое е реално и кое – не е. Кратко посещение на семейството му/ й може да предотврати бягството на детето, за да ги види.


Идентификацията с групата на връстниците става много по-важна от идентификацията с персонала. Изникват въпроси като “Кога трябва да се прибера вечерта. Мога ли да отида на това парти? Мога ли да си пробия ушите?” и др. Проучванията показват, че младите хора лишени от родителски грижи имат сериозни проблеми в групата на техните връстници: персоналът често се страхува (не без основание) какво ще се случи, ако позволят на младежът да отиде на парти със своите съученици. В резултат на това те стават дори по-строги от самите родители и това се превръща в проблем за юношата.


Няма лесни решения на тези проблеми, но има някои професионални методи, които могат да помогнат. Най-важното е да покажете добро и спокойно отношение, както и разбиране, да постигнете съгласие по всички решения и правила.