institutions.fairstartedu.us

Целта на работата ви не е “да правите децата щастливи през цялото време”. Ако можете постепенно да намалите интензивността на реакциите на детето при раздяла, вие сте помогнали на детето да реагира по нормален начин. Не е полезно за детето да бъде изцяло затворено, но е нормално то да бъде малко срамежливо и уязвимо – единствената разлика е в интензивността на реакцията. Преминаването в състояние на крайна паника, когато напускате стаята, не е нормално, но да плаче или да е малко разочаровано, когато си тръгвате, е напълно нормално.

Ето някои предложения, които можете да използвате. Какво ще помогне в тези ситуации зависи в голяма степен от индивидуалните взаимоотношения между членовете на персонала и въпросното дете. Така че не се опитвайте да направите “правилното нещо”. Опитайте се да бъдете чувствителни към неговите нужди, да съчетавате различни решения по свой собствен начин и да си водите бележки всеки ден за това как детето реагира на вашите усилия.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТИ

• Обсъдете възможните промени на работния план, така че доколкото е възможно поне за бебетата да се грижат едни и същи хора през деня. Например двама възпитатели да се грижат и отговарят за определена група бебета.
• Практикувайте петте измерения, характерни за сигурното поведение на грижещия се специалист (вижте Сесия 4, Въведение в тема Б: Измерения на поведението, което развива чувство на сигурност у децата). Трудно е да бъдете около някое прекалено дръпнато или постоянно вкопчващо се дете, без да бъдете засегнати по негативен начин. Хубаво е редовно да разговаряте с колегите си за начина, по който се чувствате, за да останете щастлив, дори и когато детето не реагира нормално.
• Използвайте физически контакт – физическият контакт, като например масаж или носенето на ръце (на бебето) стимулира нормалното функциониране на системата на привързаност. Бъдете много търпеливи, може да изминат месеци или години преди детето да започне да показва по-нормално поведение на привързаност като радост от това, че е прегърнато, целунато, че седи в скута ви или че е гушкано (разгледайте сесия 3).
• Опитвайте се да бъдете експресивни, емоционални и дори свръхотзивчиви при контакт с бебето. Можете отново да наблюдавате майката от първата част на експеримента със замръзналото лице и да забележите как тя използва гласа и езика на тялото си, за да привлече вниманието на бебето и да си взаимодейства с него.
• Покажете на бебето, че “винаги сте наоколо”, и че знаете и очаквате от него да проявява по-голяма нужда от сигурност и от присъствието ви за по-дълго време.
• Играйте често на “криеница” с малките деца. Този вид игра ще помогне на децата да се справят с разделите, приемайки ги като нещо радостно и забавно. Тази дейност помага също така децата да си изградят “вътрешен образ” за вас, който е винаги там, което ще направи детето по-малко зависимо от физическото ви присъствие. Можете също така да скривате различни вещи и да оставите детето да ги търси – това също помага на децата да разберат, че хората и нещата са все още са си на мястото, въпреки че не могат да се видят или чуят.
• Ако малкото дете е достатъчно голямо, за да разбира: вместо да излизате от стаята преди лягане, можете да играете тази игра: самите деца трябва да ви „изпратят далеч” и да ви извикат да се върнете, ако изпитат страх. По този начин те могат да изпитват чувство за контрол над раздялата, вместо просто да бъдат пасивно “изоставени”. След това можете да ги похвалите за това, че са били достатъчно смели да ви изпратят “далеч от спалното помещение” за дори още по-дълъг период. Можете дори да завържете някаква каишка или лента за дрехата си, така че децата да могат да ви дърпат назад към леглото. Тази игра е много забавна за децата!

Когато решите как точно ще съчетаете по-горните методи, запишете някъде плана си, както и към какво реагират най-положително децата. Използвайте мобилния си телефон, за да заснемете тези дейности, и за да ги прегледате и разберете реакциите на децата. Уверете се, че сте заснели тези клипчета от толкова близо, че да може да се виждат лицата и израженията на децата.

КАКВО МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ ОТ ДЕЦА, НАСТАНЕНИ В ИНСТИТУЦИЯ НА ВЪЗРАСТ ПОД 3 ГОДИНИ?

Като цяло децата, настанени преди тригодишна възраст са склонни да бъдат гъвкави по отношение на своята привързаност. Повечето бебета могат да се привържат към определени възпитатели (или други специалисти, предоставящи грижа), при условие че те са на разположение за тях през повечето време. Децата под тази възраст много често се откъсват от модела на привързаност, придобит от биологичните им родители и се адаптират към този на новите обгрижващи ги фигури. Те също така в по-голяма степен приемат характеристиките на личността и социалното развитие на възпитателите им, отколкото децата, настанени на по-късна възраст. Въпреки това е важно да осигурите на тези деца достатъчно време, за да преодолеят загубата на биологичните си родители, преди да започнете да изграждате връзка с тях.