тема a: обсъждане на пубертета
Промените през пубертета плашат младите хора. Можете да намалите тези страхове, като подготвите детето за предстоящите промени от по-ранна възраст. В ежедневните разговори можете да опишете на детето какво се случва с тялото, мнението на детето за другия пол и връзката му/й с вас. A. Можете да използвате вашите размисли по въпросите от началото на тази сесия, за да разкажете на детето за своя собствен преход от дете към юноша. Какво ви е било трудно и как сте станали възрастен и зрял човек, въпреки трудността на този период. B. Особено важно е да кажете на детето, че през пубертета то може да се ядоса и разочарова от персонала и биологичните си родители; че това е нещо нормално, и че няма да го обвинявате или да го приемате лично, когато се случи. Въпреки това все още е важно да поставите правила за подходящо държание и общуване с околните. Може би детето няма да се интересува от това в момента, но ще си припомни казаното по-късно и това ще улесни разговора следващия път, когато изникне тази тема. Моделите за подражание са необходими и интересуват тийнейджърите, но за децата в институцията намирането на такива примери, съответстващи на техния опит, може да се окаже трудно. Книгите за други млади хора, лишени от родителски грижи обикновено пораждат техния интерес. |
||
Видеото “Борбата” описва историята на 24-годишна жена, която е осиновена. Тя се опитва да осмисли през годините как това, че има 2 семейства й се е отразило, за да формира своята идентичност. Предлагаме ви да изгледате това видео заедно с някое от децата на тийнейджърска възраст и след това да обсъдите с него/ нея какво е разпознал/ а от неговия/ нейния живот и какво може да научи, сравнявайки се с жената във филма. Предложете му/ й да направи видео- интервю на неговите/ нейните собствени разсъждения върху изграждането на идентичността: съмнения, мечти, проблеми и желания. Ако той/ тя има приятел, можете да го/ я помолите да направят съвместно видеото и да го представят на останалите. Помогнете му/ й да запази копие на това видео като част от историята на неговия/ нейния живот при напускането на институцията. Ако във вашата институция има повече деца тийнейджъри, можете да ги помолите да заснемат видео за техните надежди, мечти, страхове; за това как възприемат и гледат на хората, които се грижат за тях, на родителите им и т.н. Тези видео клипчета могат да се представят след това на персонала и да се обсъдят. Опитайте се да организирате тази дейност, така че да бъде приятна за децата. Те могат също така да покажат в тяхното училище този видео материал, така че да разберат техните връстници какво представлява животът на тийнейджъра в институция. Обсъдете това с техните учители. |