institutions.fairstartedu.us

Какво правят обгрижващите фигури, за да изградят устойчива връзка с детето и да развият у него модел на сигурна привързаност:
Те често откликват на бебето, когато то търси контакт. Също така те често осъществяват контакт с бебето и по този начин го стимулират. Говорят с мил глас и ясни мимики и изражения на лицето, за да покажат какво чувстват. Говорят на бебето и се опитват да установят визуален контакт с него.

Какво правят обгрижващите фигури, за да изградят устойчива връзка с детето и да развият у него модел на сигурна привързаност:Те реагират по чувствителен начин. Те имат задължения (да хранят бебето/детето, да го обличат, да му пеят песнички или друго), но и “разчитат” какво чувства детето и съответно подхождат гъвкаво към задълженията си – ако то е тъжно, го разведряват, докато го обуват; ако е щастливо, слагането на обувките се превръща в игра и т.н. Да реагирате по откликващ и сензитивен начин означава да не спазвате непременно стриктно правилата, а да мотивирате детето, като приемате и разбирате как то се чувства в даден момент.

Какво правят обгрижващите фигури, за да изградят устойчива връзка с детето и да развият у него модел на сигурна привързаност: Те са на разположение на детето, когато то се нуждае от тях. Всички деца търсят внимание, защита и грижа от възрастните, които се грижат за тях. Да бъдете на разположение означава, че детето може лесно да получи грижа и внимание, когато търси именно това. Няма други условия за предоставянето на помощ и подкрепа, освен това, че детето не трябва да чака дълго, за да получи помощта ви, когато се нуждае от нея.

Ако детето е ядосано, тъжно или отчаяно, грижещият се за него чувства с детето, а не се чувства като детето (не показва същите емоции). Дори когато детето е превъзбудено или ядосано, възпитателят не се ядосва– той или тя запазва спокойствие. Възпитателят не се кара и не наказва детето. Той/ Тя може да бъде строг, но не се ядосва по същия начин като детето и му говори мило и спокойно. Детето ще се почувства по-несигурно, ако и възрастният се ядоса, когато то се ядосва.

Грижещият се интересува от това какво детето чувства и мисли и се опитва да откликне (реагира) на начина, по който то се чувства и мисли. Дори преди детето да може да разбира думите, грижещият се му говори, извършвайки същевременно своите задължения, за това как то може да се чувства и мисли. Например, когато бебето гледа възрастния, той/ тя може да каже „Ооо, гледаш ме, колко сладко. Мисля, че сега си щастлив (а), нали?” Или докато му сменят пелената казват: „Толкова е хубаво, пелената ти е суха, виждам, че сега си доволен (а)!” По този начин бебето се учи да разбира как са свързани езикът и чувствата и се учи да разбира себе си и другите.