тема б: от контролиране към договаряне
Особено необходима част от поведението на грижещите се за деца в юношеска възраст е да има баланс между сдържаността (да не бъдат провокиращи, а да бъдат мили и прями) и строгостта. Вие самите като персонал можете да изясните помежду си кои изисквания (или основни правила) могат да бъдат договаряни и кои – не. Важно е да се знаят тези правила, когато децата изпробват вашите граници. Тийнейджърите обикновено изпробват вашите граници, затова вие трябва да сте наясно с тях. Полезно правило е: винаги се обръщайте към тийнейджъра като към възрастен, независимо от това колко детински той/ тя се държи според вас.


Ролите “Ние сме твоите възпитатели, а ти си детето” се размиват, затова е необходимо да намерите други начини за сътрудничество.
Добра идея е да използвате средството “договаряне”.

  • Например: “ Ти растеш и умееш все повече неща. Това означава, че ще поемеш някои задължения, в замяна на които ще получиш известни привилегии (права) и малко джобни пари. Ние искаме да се договорим с теб относно твоите задължения през деня, колко дълго можеш да оставаш навън с приятели и в кои сфери ти позволяваме да взимаш сам/ а решения, без да ги оспорваме. В този договор също така трябва да говорим за това, какво ние като персонал трябва да направим, ако изпълним или не изпълним това, за което сме се споразумели. Затова нека започнем заедно да го пишем – имаш ли някакви предложения –относно какво трябва да се споразумеем, какво е важно за теб?”



    • teenagere02

  • Този процес може да се осъществи под формата на групов диалог и преговаряне между тийнейджърите и персонала. Можете, например, всеки понеделник да ги питате с какви дейности желаят да се занимават през седмицата и да си сътрудничите с тях, поемайки част от отговорността по подготовката на дейността и нейните социални измерения.


    • teenagere07



Често от по-голямо значение ще бъде мнението и отношението на връстниците (приятели, съученици), отколкото на персонала. Това трябва да го приемете като принцип, така че вашата роля като член на персонала да бъде на “този, който слуша и говори” за предизвикателствата пред младия човек в отношенията с връстниците. Не е необходимо винаги да предлагате решения, самият диалог и отношението на приемане може да ви бъде от голяма помощ.
Едно от децата си припомня възпитателя по следния начин:” Винаги можех да говоря с него за всичко, а той просто ме изслушваше и никога не ме обвиняваше“.
Pages: 1 2 3 4 5 6 7