Тема b: Уврежданията ограничават физическите способности на децата – насърчаване на нормалните ежедневни отношения
Важно е да се избягва появата на вторични увреждания. Вторично увреждане означава, че поради своите увреждания детето се изолира или отношенията с него намаляват. Най-често срещаните вторични увреждания произтичат от обездвижването на детето, прекъсването на диалога с него или когато грижещите се за него не осъществяват нормален физически контакт с него (не го докосват).
 
Пример:
Анна се ражда сляпа. В резултат на това тя стои в леглото по цял ден или в инвалидната си количка, съответно тя не се е научила как да се придвижва. Това означава, че развитието на мозъка й също е сериозно увредено за цял живот, както и че нейното когнитивно и социално развитие е в застой. Нейните мускули отслабват.

 
Алтернативата:
Персоналът носи Анна на скута си много често, те често я люлеят в люлката, както и използват много емоционален, изразителен и разбираем език, за да осъществяват контакт с нея. Персоналът изключва всички телевизори, музикални и други електронни медии, за да помогне на Анна да научи ехото и звуците, които могат да й помогнат да се придвижва, използвайки слуха си. Когато Анна прохожда, грижещите се за нея служители й намират тиха стая, в която да се научи да се придвижва, водена от звуците, дават й пръчка, с която да се придвижва наоколо, докато те държат ръката й, докато не се научи сама да прави това. Те също така й купуват куче, чрез което да осъществява взаимодействие и да се обучава как да се свързва с хората и да си общува с тях. Това ще я подготви да се оправя чрез кучето-водач, когато порасне.

 
Друг пример:
Мария е израснала в инвалидна количка, нейните ръце също са парализирани. Хората я считат за безнадежден случай. Когато е била на десет години член на персонала е дал идеята на челото й да се постави малка игла, прикрепена върху плат. Това й е дало възможност да докосва бутоните на клавиатурата на компютъра и да чува докоснатите букви. За две години тя се научава да чете и пише, като така нейната диагноза за умствено увреждане се променя и тя влиза в нормата.
 
Друг пример:
Мартинус е момче с аутизъм, което има много странни поведения и навици. Той е много чувствителен към социалното взаимодействие и често издава крясъци, ако в стаята има прекалено много деца. Въпреки това възпитателите му решили да обърнат внимание на неговата фантастична способност за изчисления и запаметяване наизуст на почти всичко. Всеки път, когато те се нуждаели от телефонен номер или да изчислят ежедневните разходи в институцията, те се допитвали до Мартинус, който винаги знаел отговора. На десетгодишна възраст той печели местен турнир по математика.
 
Един от най-важните принципи, когато децата имат увреждания, ограничаващи тяхната способност да се придвижват свободно или да си взаимодействат с техните настойници:
 

  • Винаги си задавайте въпроса какво бихте направили с детето, ако то няма увреждания? Нормалното поведение на възрастните във взаимодействието с детето много лесно ще научи детето как да реагира, независимо от своите увреждания.
  • Намерете начини да приобщите детето в ежедневните дейности и то да играе активна роля в обществения живот на институцията или в приемното семейство.
Pages: 1 2 3 4 5 6