Insecure avoidant attachment behaviour
Ако възпитателите или професионалистите, грижещи се за малкото дете, не са достатъчно достъпни, а са твърде взискателни и не показват особена загриженост и привързаност към детето, то може да развие избягващ стил на поведение спрямо грижещите се за него хора. То може да опита да бъде “малък възрастен” или да бъде “родител на себе си”.

  • Бебето няма да реагира с плач или тъга, когато грижещият се излиза от стаята.
  • То ще бъде много погълнато от играчките или някакво друго занимание и няма да общува с грижещия се при неговото завръщане. То ще е склонно да игнорира нейните/ неговите грижи.
  • Когато пораснат тези деца и младежи: няма да молят за помощ или грижа, дори когато имат нужда от нея.
  • Те ще се опитват да контролират своите чувства и няма да показват ясно какво чувстват.
  • Те ще се опитват да решават проблемите си сами от твърде ранна възраст.
  • Трудно ще си припомнят и разговарят за тъжни и тежки събития като раздяла или загуба.
  • Ще ценят независимостта си и ще имат съпротива да показват или говорят за емоции.
  • Често ще изглеждат цинични, напрегнати, емоционално дистанцирани и ще казват неща от рода на: “На кого му пука?”, “Не може да се вярва на възрастните” и т.н. Те са склонни да изпадат в състояние на “самотност”.
  • Често изглеждат самотни и тъжни, но отказват да говорят за това.

 
Децата с избягващ стил на поведение се опитват да превъзмогнат загубата и липсата на грижа, като отказват да търсят грижа и вместо това се привързват твърде много към предмети (обекти) или дейности (напр. плюшено мече или определена дейност), вместо към хора, за да си създадат чувство за сигурност. В действителност децата с избягващ стил на поведение се нуждаят силно от грижа, но са се научили да потискат тази нужда, защото първите им обгрижващи фигури са били твърде взискателни, хладни, недостъпни и не показват емоции. В последствие тези деца често биват възприемани погрешно като “студени” и улисани в ежедневието, тъй като не търсят вниманието и помощта на възпитателя или грижещия се за тях професионалист.
Професионална грижа за деца с избягваща привързаност
При работата с деца с избягващ стил на поведение от значение са следните направления:
 

  • Показвайте грижа към детето винаги, когато виждате, че то се нуждае от нея – поемайте инициатива, дори когато детето не ви е помолило за помощ или иска да е само.
  • Покажете на детето, че винаги сте на разположение и сте готови да му обърнете внимание или да поговорите с него.
  • С готовност показвайте своите емоции и “превеждайте” с думи това, което мислите, че детето чувства. Например: “О, миличкото, падна на земята, сигурно наистина те боли – ела и седни при мен за малко”.
  • Бъдете настоятелни и търпеливи по внимателен начин – детето има нужда от вас, но се страхува да го покаже.
  • Използвайте непрекия контакт: за детето с избягваща привързаност може да бъде много трудно да говори за лични неща, но то често проявява интерес и е привлечено към различни предмети.

 
Дискусия

5 минути
 

  • Забелязали ли сте децата, за които се грижите, да се държат по този начин? Моля, споделете имената им с останалите членове на групата.
  • Как реагирате, когато тези деца отбягват загрижеността, интереса и признанията на предоставящия грижа специалист?
  • Спомняте ли си дали някой от вашите приятели или член на семейството се е държал по този начин?
  • Какво ви затруднява при взаимодействието с деца с избягващ стил на поведение?

 
 

Pages: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10