Bulgarian
Разгледайте един обикновен работен ден с децата: На какви занимания може да обръщате повече внимание, за да отговорите на търсения от децата контакт?
Взаимен контакт: Имате ли всекидневни занимания в малки групи (деца от 4 до 6), където грижещият се да може да обръща достатъчно внимание на взаимния контакт (пеене, танцуване и др.)? Как можем да направим ежедневната си работа по начин, така че да я съвместим с физическия контакт с бебетата?
Да бъдеш сензитивен (внимателен): Изберете дадено всекидневно задължение и помислете как едно определено дете реагира на нещо, което трябва да прави (да се храни, да се облича и т.н.). Кой е най-добрият начин да мотивирате това конкретно дете? Как можете да подходите сензитивно към това дете – какво поведение на възрастния дава най-добри резултати?
Достъпност на грижещия се (за детето): Ако някое дете се нуждае от вашето внимание или помощ (страх го е, чувства се несигурно, нещастно е, изпитва болка), колко дълго е необходимо да чака преди да му обърнете внимание?
Няма конкретни изисквания как грижещият се да оказва помощ на детето– то я получава, когато (ако) се нуждае от нея.
Ако има много деца и малко възпитатели/ грижещи се за децата, какво можете да направите, за да преодолеете този проблем, така че да сте на разположение за децата колкото е възможно повече?
Чувствайте с детето, не като детето: Когато детето не се чувства добре, сърдито е, спори непрекъснато, раздразнено е или има пристъпи на ярост: Как ви влияят чувствата на детето и как ви карат да реагирате? Как е възможно да обърнете внимание на това, което ви афектира и да запазите спокойствие, да сте стабилни и мили, дори когато детето се държи неразумно или е ядосано? Какво могат да направят децата, когато са ядосани или раздразнени? Как можете да им обърнете специално внимание без да изпитате същото?
Откликване на мислите и чувствата на детето: Как можем да разговаряме с децата, докато работим с тях?
Например: Когато се занимаваме с детето, говорим за това, което виждаме, че се случва с него: “Хайде да си поиграеш с тази играчка. Виждам, че малко те е страх от нея, защото не си я виждал(а) досега, но това е нормално. Хайде да я разгледаме заедно.” или “Сега пиеш от бутилката си. Много си гладен/ гладна. Хубаво да ядеш, защото така ще пораснеш голям(а), нали?” и т.н.
- Обсъдете как можете да подобрите начините, по които изграждате връзка с децата (взаимен контакт, откликване и др.).
- Намерете примери от ежедневието и обсъдете как можете да подобрите дейностите си за изграждане на връзки с децата.
- По време на дискусията обърнете специално внимание на проблемите, които могат да възникнат по време на този процес (“Прекалено сме заети; трудно е да се направи нещо ново; има прекалено много деца и прекалено малко грижещи се за тях” и т.н.), и обсъдете как можете да преодолеете някои от тези проблеми.
- Обсъдете как „старомодното” негативно отношение към възпитанието може да попречи за развиване на сигурна привързаност у децата:
- “Родителите ми винаги ми се караха. Как мога да го избегна в работата си?
- “Като професионалист вие не трябва да имате лични отношения с децата”
- “Нямаме времето и енергията да вършим всичко това.”
- “Ако децата започнат да се привързват към мен, ще им е мъчно, когато ме няма, а и на мен също ще ми е мъчно.”
Всички тези твърдения съдържат в себе си истина, но въпреки това трябва да ги забравите, тъй като те не допринасят положително по никакъв начин за развитието на детето. Да, ако вашите собствени родители не са се грижили добре за вас, трябва да се упражнявате, за да бъдете добър в грижите за деца, но вие можете да се справите. Да имате лични отношения с децата и да им позволите да се привържат към вас е част от вашата работа. Да, на децата ще им е мъчно, когато ви няма, ако им позволите да се привържат, но това е част от живота и е много по-добре за тях, отколкото вариантът, в който те никога да не се научат да имат лична връзка с грижещия се за тях. Когато работите с деца, лишени от родителски грижи, вие ще бъдете в ролята и на “фигура, обект на родителска привързаност”.
- “Може би трябва да си разпределим работата така, че да сме заети за определен период от време и да не сме изцяло на разположение, а през останалата част от деня да показваме на децата, че сме изцяло на тяхно разположение и имаме време да им обърнем внимание.”
- “Един възпитател трябва да се грижи за много деца, затова в един момент решаваме всички деца да са заедно в една група, докато им обръщаме внимание, а друг път обръщаме внимание на всяко дете поотделно.” Така например, всеки следобед организираме дейности, по време на които се занимаваме само с едно дете, а останалите деца наблюдават.”
- Изберете едно от изброените по-горе умения и обсъдете как ще подобрите работата си до следващата сесия.
- Решете кои практики ще се опитате да подобрите и кои занимания по кое време на деня ще провеждате.
- Планирайте как ще наблюдавате изпълнението на своите задължения или как ще записвате на видео подобренията. Започнете с наблюдение на обичайните ви практики и реакцията на децата спрямо тях и след това се насочете към новите методи на работа и начина, по който реагират децата на тях.
- Запишете дейностите, които току-що обсъдихте и решихте да направите, както и кой ще ги осъществи.