При децата, лишени от родителски грижи има голям риск да развият враждебен или несигурен модел на привързаност. Те са загубили контакта с биологичните си родители, претърпели са много смени на обгрижващи фигури, а много често пъти и тези промени са били в рамките на един ден. Те често са били малтретирани или са претърпели някаква загуба преди да попаднат в институция или приемно семейство (за допълнителна информация относно начина на работа с такива деца, моля разгледайте страницата www.attachment-disorder.net).
Какво можете да направите в професионалната си практика за тези деца и какви резултати можете да очаквате?
Това вероятно зависи много от възрастта, на която детето е настанено в институция, предоставяща такава професионална грижа. Проучванията на деца в приемни семейства показват, че ако детето е на възраст по-малка от 20 месеца към момента на настаняване в институция, то ще промени модела си на привързаност спрямо този на предоставящия грижи професионалист, при условие, че този човек се грижи за детето през повечето време, когато то е будно (моля, разгледайте http://www.psych.udel.edu/people/detail/mary_dozier/). Това означава, че ако вие възпитавате като предоставяте такива грижи на сигурност, детето може да преживее и развие сигурна (здравословна) привързаност.
При по-големи деца, след като грижите за тях ви бъдат поверени, е по-трудно да се направи такава основна промяна в поведението им на привързаност, затова трябва да бъдете по-търпеливи и донякъде да приемете, че тези деца се нуждаят от допълнителна помощ, за да могат да функционират пълноценно.
Общ поглед върху професионалната грижа и привързаността