Въведение в тема Б: Развиване на умения за учене в ежедневната практика
Как можете да развивате у бебетата и децата уменията, които са им необходими, за да се справят успешно с уроците в училище? В ежедневните занимания, игри и взаимоотношения можете да упражнявате основните умения, необходими за учене.
РАБОТЕН ПЛАН НА ЕЖЕДНЕВНИТЕ ЗАНИМАНИЯ

Много полезна основа за работа представлява планът на ежедневните занимания, който включва множество различни дейности.
Ако децата имат проблеми с вниманието, трябва да правите кратки упражнения за концентрация, следвани от кратка почивка.
Ако правите 20-минутни занимания, някои от децата може да се концентрират само за кратко и да се разсеят след 8 минути.
Затова е по-добре да правите 8-минутни упражнения, следвани от 5-минутни почивки.
Преди да съставите плана можете да наблюдавате децата като цяло и да видите обикновено за колко дълго са в състояние да се концентрират върху онова, което правят.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЗАНИМАНИЯ

По-долу са дадени някои предложения за занимания.
Моля, помислете и за свои предложения за развиване на тези умения – много лесно може да се вдъхновявате едни от други. Можете също така да помислите за традиционни за вашата култура детски игри и песнички, тъй като всъщност повечето от тях са изключително добри и ненадминати при упражняване на основните умения –
 

  • традиционните народни танци съчетават контрол над тялото, координация, концентрация, памет, следване на вербални инструкции и т.н.
  • Много традиционни детски песни също така съдържат елемент на контролиране на ръцете, докато се пее („Едната мие другата, а пък двете – лицето” и т.н.).
  • Други песни са добри за трениране на паметта, тъй като трябва да се запомнят много куплети.

 
Целта е независимо от практиките или дейностите, които прилагате, да можете да установите връзка с детето по начин, който да стимулира тези умения.

ses11_dansende_dreng
ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА ПРЕДИ ЗАДАЧАТА – КОНТАКТЪТ ПРЕДИ ЗАНИМАНИЕТО

Можете да следвате правилото, че изграждането на връзка е преди изпълняването на някаква задача или задължение. Например, ако искате да накарате някое дете да се заинтересува от дадена книга или играчка, можете да го накарате да ви гледа, да привлечете вниманието му и да го накарате да се чувства сигурно преди да се насочите към играчката или книгата. По този начин изграждате някаква малка/ „мини” сигурна база, като стимулирате изследователския дух и желанието за учене у детето.
 
Бебета и прохождащите деца:

Ако изгледате този видеозапис, ще видите, че възпитателката често докосва детето и докато го прави, тя се опитва да го накара да я гледа, да привлече вниманието му и да осъществи контакт с очи. Гласът й изразява чувствата й, а думите й отговарят на тези чувства. Тя също така говори за това, което според нея бебето чувства. В дългосрочен план това помага на бебето да знае какво чувства и му дава възможност да изразява и описва чувствата си на другите хора.

 

Прохождащи и по-големи деца:
Когато седите и говорите с дете, можете да застанете на колене, за да стоите очи в очи или да седите на стол, да държите ръката му или докосвате рамото му, докато говорите. Тогава говорите за това какво ще правите заедно и как ще го правите и едва тогава се захващате със заниманието.
 
С каквото и да се занимавате, можете да се опитвате да задържате интереса на детето за малко по-дълго време всеки път, за да удължите нивото на концентрация.
 

Например, когато се храните, вместо само да ядете, можете да кажете „А обърна ли внимание, че това парче месо е малко твърдо за дъвчене и има доста по-силен вкус заради солта? – Харесва ли ти така?”
 
Или:
„Тази книга е тежка, усещаш ли? И колко много цветове има на тази картинка! Искаш ли да ги преброим?”
 
Това също така насърчава развитието на умението у детето да обръща внимание на сетивата си и да улавя и разбира дори малките разлики между нещата (естетически усет).

 
Тези упражнения трябва да бъдат под формата на игра и да създават весело настроение. Разбира се, можете да направите всяко едно от тях под формата на групови занимания – група бебета или малки деца могат да седят на пода в полукръг около възпитателя, да пеят и подражават на това, което възпитателката прави, да наблюдават докато говори за нещо, което държи в ръка или да слушат приказка.
 

Възпитателката се опитва да помага на всички деца да се съсредоточат и концентрират върху това, което тя прави. Когато повторно прави нещо, тя може и да попита: “ Спомняте ли си какво правихме предния път? Кой ще ми каже?”
 

  • За развиване на способността за разпознаване тя може да играе на топло и студено с децата или да им показва играчки, които след това скрива и оставя бебетата, лазейки наоколо да ги намерят.
  • С прохождащите деца тя може да прави същото или да играе на криеница с тях. Това помага на децата да разберат, че възпитателката е там и присъства, създавайки у тях чувство на сигурност, макар и да не я виждат.
  • Тя може да им показва различни предмети, които след това да скрива и да кара децата да ги опишат – какви са били на цвят, колко тежат и т.н., за да стимулира паметта и способността им за разпознаване.
  • Тя може да вземе няколко предмета, да ги постави на пода и да пита децата да отговарят едно по едно – така те се учат да изчакват реда си. „Можеш ли да ми кажеш кое е по-голямо и кое е по-малко?”, „А ти можеш ли да ми кажеш кое е квадратно и кое е кръгло?”, „А според теб кое е меко на допир и кое – твърдо?” „А ти какво мислиш, че ще стане, ако поставя тази играчка върху тази?”
    По този начин тя упражнява толеранса към фрустрация (детето да изчака реда си), предсказването на връзките между отделните неща (какво ще стане, ако поставя едно нещо върху друго) и разликите между тези неща (меко, твърдо, гладко, студено, топло и т.н.).
  • Възпитателката може да играе с децата, така че да помогне за развиването и изграждането на взаимоотношения помежду им:
    „Сега всички вие стойте до стената, а аз ще стоя тук. Този, който дойде най-бавно до мен, печели награда! /Този, който дойде пръв при мен, печели награда!/ Този, който дойде при мен, вървейки назад, без да гледа през рамо, печели награда!/ Този, който дойде трети при мен, печели награда.”
  • Тя може да прави различни гримаси с лице (много: ядосана, тъжна, щастлива, съмняваща се, плачеща, слушаща) и да накара децата да намерят думи, с които да опишат тези чувства.
  • Тя може да помоли децата да отгатнат какво чувстват или за какво си мислят другите деца. Също като в играта „За кое животно си мисля в момента?”
    – децата могат да питат колко крака има, има ли зъби, във водата ли живее или на сушата, а възпитателят отговаря с „да” или „не”, докато някое от тях не познае животното.

 

 

СПИСЪК С ВЪПРОСИ ЗА ПРОВЕРКА

  • Защо децата, лишени от родителски грижи рядко получават образование по-късно в живота?
  • Какви са основните функции на ученето – кога и от кого започвате да се учите?
  • Какво трябва да вземете предвид, когато разработвате план на дейността ви?
  • Какви основни функции можете да упражнявате във всяка една дейност?

 
 
 

Pages: 1 2 3 4