institutions.fairstartedu.us

ПРОФЕСИОНАЛНАТА ЗАДАЧА: ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ДЪЛГОТРАЙНИ СОЦИАЛНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Като професионалист е важно да позволявате на децата да изграждат социални връзки с хората, които се грижат за тях и да управлявате тези лични взаимоотношения по професионален начин. Някои възпитатели започват да се чувстват изчерпани, когато емоционално се обвързват с децата, а други изобщо избягват личния контакт, за да предпазят себе си. Този баланс е труден, но необходим. Професионалният възпитател помага на децата да изградят чувство на привързаност и както е описано в сесия 3 – той/ тя чувства заедно с детето (и му съчувства), а не като детето. Възпитателят позволява на детето да изгради лични взаимоотношения, като в същото време той/ тя запазва професионалния си поглед върху тези взаимоотношения.
 
Как можете да предложите сигурност на децата при тяхното настаняване, като им осигурите постоянни възпитатели за толкова време, колкото детето е във вашата институция?
Как можете да изградите взаимоотношения, които поддържат чувството за сигурност и закрила и да помогнете на децата да научат какво представлява здравата връзка дете – възрастен?
 

За да предложите на децата дълготрайни взаимоотношения възпитател – дете, може да се наложи да разгледате и разработите или преразгледате организацията на работните ви планове и графици. В сесия 9 „Моделът на сигурна база” се обсъди как работните смени могат да осигурят на децата едни и същи възпитатели през деня. Ако желаете, можете да обсъдите тази тема още веднъж в края на настоящата сесия или вероятно вече сте изградили рамката на групи от семеен тип.
 
Какво ви е необходимо, за да работите така, че да изграждате дълготрайни взаимоотношения? Тук има представени някои предложения и примери от работата на други специалисти, които можете да обсъдите. Може да помолите вашия ръководител да се присъедини към дискусията, след като сте направили някои предложения за подобрения. Моля, разгледайте всички предложения и след това изберете онези, които намирате за най-важни до следващата сесия. Можете винаги да се върнете към тях и да добавите нови идеи за развитие:
 

Полезен работен модел – особено за големи институции – е персоналът да се раздели на групи, така че определени негови членове да формират работен екип за през деня. Този екип ще е отговорен за изпълнението на практическите задачи и за работата, свързана със социалните отношения на децата, физическите грижи и поведението на привързаност на конкретна група деца. Те ще са „родителският екип” за дадена група от деца, за които ще се грижат в дългосрочна перспектива.
 
Екипът е отговорен за изграждането на успешен дневен, седмичен и месечен план за действие, за наблюдението на децата, за изготвянето на доклади за срещите и за предложения, свързани с това от какво настаняване детето има нужда след напускането на групата. Екипът е отговорен за изграждането на силно чувство за групова идентичност и за стимулирането на връзките между децата и на връзката дете – възпитател.
 

Малките групи (8 деца или по-малко) предоставят възможност за близост и лични взаимоотношения. По-малките групи стават уязвими при напускането на един техен член. Големите групи (9 и повече деца) предлагат по-голямо разнообразие в социален аспект, но по-малко индивидуално внимание от страна на конкретен възпитател.

Бебетата и прохождащите деца, разбира се, се нуждаят от възможно по-малки групи и от повече възпитатели, осигуряващи им близост и грижи, но по принцип група от по 6-8 деца, които имат по 1-3 възпитатели е подходяща група във връзка със социалните цели. Колко членове от персонала са необходими зависи от задачите и условията в конкретната институция.

Следователно, в институцията детето трябва да живее в семейна група с 4 до 7 деца, а през деня тази група може да се разделя в съответствие с различните занимания или понякога тази група може да се включва в по-голяма група (напр. всички групи се събират заедно за вечеря или за спортни дейности).

Например:
3 групи, всяка включваща от 5 до 8 деца, могат да се хранят заедно или да имат спортни занимания заедно, а през останалото време от деня да живеят отделно. Ако някои деца имат тежки проблеми и им е прекалено трудно да бъдат в голяма група, те могат да бъдат в семейната група за малка част от времето. Всички деца обаче трябва да чувстват, че семейната група е тяхната основна група, тяхната сигурна база.

СИСТЕМАТА ОТ ВЪЗПИТАТЕЛИ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВАТ ОСНОВНИ ФУНКЦИИ Изграждането на връзка с отделен възрастен човек е от изключително значение за детето, когато то живее и функционира в група, затова възпитателят (или двама възпитатели) има специалната задача да установи взаимоотношения с децата. Обикновено един възпитател може да изпълнява ролята на “основен възпитател” за 2-4 деца в зависимост от обстоятелствата. Детето трябва да има чувството, че основният грижещ се за него специалист (напр. възпитател) взима всички важни решения за него, помага му да води дневник с личната му/ й история, да се сприятелява с другите деца и говори с детето в случай на възникнал конфликт. Ако се наложи основният възпитател да напусне за известно време или за постоянно институцията, детето трябва да има специална среща/ сесия за сбогуване и да се запознае с новия човек, който ще се грижи за него/ нея. Ако „основният” възпитател не е наличен, другите членове на персонала ще откликват на нуждите и въпросите на детето, споменавайки основния възпитател. Например: ”Ана (твоята възпитателка) не е тук, но аз мисля, че тя би казала това или онова и ще реши това или онова, което се отнася до теб”.

НАСЪРЧАВАНЕ РАЗВИТИЕТО НА ИНДИВИДУАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ Всяко дете трябва да има лично пространство. Това лично пространство може да е част от спалното помещение или стол от трапезарията, където се сервира яденето, легло или кутия, която единствено детето и основният специалист, грижещ се за това дете могат да отварят.   За бебетата и прохождащите деца това може да бъде специален предмет като мече, играчка или може би ценна за детето тениска или друга вещ. Възпитателите помагат на детето да защитава личните си предмети и личното си пространство от нахлуването на други деца в него.   За да насърчите развитието на самосъзнанието на бебето, играйте с огледала; дайте възможност на детето да чуе собствения си глас на касетофон или да се види в кратък видео клип по време на ежедневните занимания – всичко това ще му/ й бъде полезно. Това научава детето да бъде самоосъзнато и да разбира по какъв начин действията му се отразяват/ афектират околните.   На леглата или на други места могат да бъдат поставени снимките на всяко дете, а имената им да бъдат написани с ярко оцветени букви.   За прохождащите и по-големите деца: всяко дете може да има дневник. Всеки ден говорете на детето за това какво се е случило през деня и за нещата, от които то се интересува и ги записвайте. При недостиг на персонал или време, това може да бъде групово занимание, при което децата се редуват да разказват за деня си в продължение на 3 минути.

“Направихме специална табло на стената и то имаше много добър ефект. За всяко едно от децата отделихме специално място върху това табло, където се поставяха негови/ нейни спомени. Снимки, документи или сертификати с негови/ нейни постижения и др. Това е толкова забавно, а понякога и тъжно.”

Изявление на един членовете на персонала

30 минути
 
Моля, обсъдете единствено въпросите, които смятате за необходими – може вече сте практикували част от тези неща:

• Колко големи са екипите ви понастоящем? Какви са настоящите отговорности на екипа по отношение на взаимоотношенията с децата?
• Имате ли работен план, който ви позволява да осигурите на децата едни и същи възпитатели през деня за дълги периоди от време?
• Как можете да пригодите работния план, така че да се постигне тази цел в най-голяма степен?
• Готови ли сте да възложите отговорността и да поставите описаните по-горе задачи върху конкретни екипи, отговарящи за конкретна група деца? Какво е необходимо да направите?
• Имате ли такава система от „основни” възпитатели? Какво е необходимо да направите, за да я формирате и подобрите?
• Как можете да превърнете тези (моля, погледнете списъка) предложения за развитие на идентичността в част от вашата ежедневна практика?
• С какви проблеми е възможно да се сблъскате и как можете да ги предвидите?