Въведение в тема А: как когнитивното обучение е свързано със социалното и емоционално развитие на детето?
ЗАЩО ДЕЦАТА, ЛИШЕНИ ОТ РОДИТЕЛСКИ ГРИЖИ ЧЕСТО БИВАТ „ОТХВЪРЛЯНИ” ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА И ОТ СИСТЕМАТА НА ЗАЕТОСТТА?

Според някои изследвания повече от 57% от децата, които са били настанени извън семейната среда остават безработни и никога не получават каквото и да е формално образование в зрелия си живот. Те често имат брачни проблеми и проблеми, свързани със злоупотребата с наркотици, както и проявяват престъпно поведение.
 
Има няколко причини за тези тъжни данни.
 
Първо: своеобразното им „изключване” от семейните взаимоотношения и от взаимоотношенията като цяло означава, че тези деца не получават необходимата за образователните цели семейна подкрепа. Роднините на тези деца често нямат обучителни навици.
 
Второ: живеенето в дадена институция или приемно семейство в някои страни е като социална стигма, която кара детето да се чувства по-малоценно и отхвърлено от училищната среда. Освен това много институции изолират децата от участие в социалния живот извън институцията. Вие имате възможност да повлияете на това обстоятелство, както ще откриете в следващата сесия.
 
Трето: ранната депривация (загуба на някаква обгрижваща фигура) или малтретиране може да забави развитието на интелекта и да създаде проблеми в поведението, които да „изключат” детето от училищния живот.
 
Депривацията може да причини симптоми на хиперактивност, стереотипно, агресивно и импулсивно поведение. Тези проблеми могат да накарат учителите да мислят, че детето е „невъзпитано и непослушно“, а също и досадно, вместо да го насочат към програма за деца със специални образователни потребности.
 
Освен това децата лишени от родителски грижи често се раждат с по-ниско тегло, при тях е по-голяма и честотата на преждевременно раждане, на тежки усложнения при раждане и проблеми вследствие на злоупотреба (с алкохол, наркотици) на майката през бременността. Съществува тясна връзка между ниското тегло при раждане (2400 грама и по-малко) и резултатите при тест за интелигентност (WISC) на училищна възраст. Ниското тегло при раждане и преждевременното раждане могат също така да увеличат честотата на сензорно-моторните проблеми, на поведенческите проблеми и обучителните трудности, като например повече невзети изпити на училищна възраст.
Съществува тясна връзка между стимулирането от страна на възпитателя и мозъчната активност и развитие.
 
Четвърто: много деца, които са с нормален коефициент на интелигентност или с коефициент над средното ниво не използват обучителните си възможности поради емоционалната липса на сигурна база и ниската самооценка. В тези деца се крие голям обучителен потенциал, стига да има кой да им помогне да придобият чувство за сигурност и увереност в себе си, като по този начин се насърчава и естественото у тях изследователско поведение.
 
Пример:
Едно специализирано румънско училище за деца с висок коефициент на интелигентност на бедни родители от провинцията е достигнало поразителни резултати. Децата живеят в училището и имат възпитатели и учители, които им предлагат добро отношение, внимание и чувство на сигурност. Децата често печелят награди по математика в национални конкурси.
 
УЧЕНЕТО Е ПРОЦЕС, КОЙТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ – ТО СЕ „ОТГЛЕЖДА” БЛАГОДАРЕНИЕ НА СИГУРНАТА СРЕДА И ГРИЖИ
Ето защо програмата „FAIRstart” се основава на идеята за „обучение през целия живот“. Емоционалното, социалното и когнитивното учене се насърчава благодарение на сигурните грижи – от момента на раждане на детето, през предучилищните години, а също така и през училищния и зрелия живот. През първите няколко години всяко стимулиране и грижа спомагат за емоционалното, социално и когнитивно учене, като едва на около 3-5 годишна възраст когнитивното учене се превръща в самостоятелен процес.
Ако често стимулирате бебето и му говорите, докато го храните, вие едновременно с това насърчавате емоционалното, социално и когнитивно развитие на детето. Когато едно дете тръгне на училище и е готово да учи, постиженията и оценките му се основават преди всичко на грижите, които е получавало на предучилищна възраст.
ОСНОВАТА НА ОБУЧИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС: НАСЪРЧАВАНЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕТЕТО
Вече сте упражнили двете най-важни средства, които дават добър „старт” на детето в училище:
 
Сигурното поведение на възпитателя е предпоставка за получаването на знания и за ученето като цяло. Както си спомняте от сесия 4 („Как да практикуваме професионалната грижа за деца?“) правилната грижа осигурява на детето сигурна база. Това се случва, когато поведението на възпитателя е последователно; възпитателят е чувствителен спрямо детето и достъпен, откликващ, когато детето се чувства застрашено; възпитателят е спокоен и мил, когато детето е извън равновесие, а също така възпитателят често разговаря с детето относно разбирането на мислите и емоциите на другите. Този стил на поведение дава на детето чувството, че има сигурна база.
 
И ако си спомняте от сесия 4 „Ежедневни дейности и изграждане на взаимоотношения”, става много ясно, че възпитателят или учителят трябва да се погрижи да предостави сигурна връзка за детето и да се фокусира върху тази връзка. За да се справя със задачите и за да разбира математиката, граматиката или да се подготвя в къщи, детето трябва да преживее положителна социална връзка с учителя.
 
С други думи, ако децата се страхуват от техния учител, вероятно те ще научат много малко, без значение колко са умни.
 
Наличието на сигурна база в отношението с учителите „изключва“ изтощителното влияние на системата за привързаност и предлага място за „включване“ на системата за проучване: детето се откъсва (отдалечава) от възпитателя и започва да изследва околната среда – играе, любопитно е, експериментира с играчки и си взаимодейства с другите деца. Към списъка за изследователското поведение можем да добавим „учене и изучаване“ от 3-годишна възраст и нагоре. Ученето, както и в училище, се превръща в едно носещо радост преживяване. Детето не е просто пасивен получател на знания, а активен партньор в обучителния процес, сътрудничещ си с учителите и връстниците.
 
УЧЕНЕ КАК ДА СЕ УЧИМ

Две са предпоставките за учене: трябва да сте способни ясно да възприемате света около вас и да знаете как да обръщате внимание на това, което казва учителят и на материалите, които са ви предоставени. Трябва да се научите на това, за да можете изобщо да научавате нови неща.
 
Бебето овладява тези средства и функции, необходими за ученето чрез начина, по който възпитателят осъществява контакт, общува и взаимодейства, докато се грижи за него/ нея. По тази причина майката или първият възпитател е най-важният учител в живота на детето.
 
Как един добър възпитател ще взаимодейства с бебето и как това ще се превърне в ценно средство за учене при детето? Добрият възпитател реагира по начини, които помагат на детето да учи и да усвои нужните функции. Затова децата, които са имали депресирани, объркани, нервни или неуравновесени възпитатели/ обгрижващи фигури по-често имат проблеми с ученето и когнитивното си развитие по-късно в живота:
 
Концентрация:


 

Малкото бебе може да се концентрира върху обгрижващата фигура само за няколко секунди. Но обгрижващата фигура винаги се опитва да задържи вниманието на бебето за малко по-дълго. Възпитателката повишава тон, гушка бебето, опитва отново да възстанови зрителния контакт и постепенно бебето се научава да я гледа за около 20 секунди.
Ако тя продължи да прави това, бебето също започва да концентрира вниманието си върху някаква дейност или играчка за малко по-дълго време. Така че, когато е на 5 години, то може да играе с едни и същи вещи (играчки) или приятели вероятно за около 5 минути. Когато тръгне на училище, то може да се концентрира 10 мин.
върху четене на книга или да си играе с другите деца за по-дълго време. И ще е способно да се концентрира върху това, което учителят говори за все по-дълго време. Когато порасне, то ще може да чете в продължение на час без да губи концентрация.

 
Децата, които не са имали постоянни грижи на възраст от 0-2 години често имат проблеми с концентрацията за достатъчно дълги периоди.
 

Съсредоточаване и разбиране на това кое е важно и кое не е – способността да се съсредоточиш и да различиш важната фигура от незначителния фон:


 

Възпитателят (грижещият се) се старае да събуди положителни емоции у детето. Това означава, че когато детето контактува с възпитателката, то улавя много емоции в нейното присъствие и това автоматично го кара да се концентрира върху нея. То не се концентрира толкова много върху сапуна или кърпата, които не създават у него толкова силни емоции, колкото върху възпитателката. Сега детето се научава да управлява и насочва вниманието си единствено към това, което е важно и да забравя или игнорира това, което не е важно. Това означава, че в училище детето ще е способно да се фокусира върху това, което казва учителят и да игнорира целия шум от другите деца. По-късно то също така ще е способно бързо да открои важните моменти (теми) от един текст или задача по математика и да игнорира всички обстоятелства или думи, които не са толкова важни.
 
Децата, които са били обект на непостоянна грижа на възраст от 0-2 години често имат проблеми с концентрирането върху съответния важен човек или събитие и често се затрудняват да решат кое е важно и кое – не е.
 

Разпознаване, възпроизвеждане и запомняне, предпочитания и критическо/ естетическо чувство


 

Тъй като контактът възпитателка-дете дава начало на много положителни емоции у детето, то придобива способността да я разпознава и реагира много по-силно и очевидно, когато тя се завръща. Това не е така, само защото възпитателката има една и съща рокля или глас, но и защото силните чувства са едни и същи всеки път, когато възпитателката и детето контактуват. Така че разпознаването всъщност се основава на механизма “Ето, тя идва и аз отново изпитвам същите позитивни чувства!” – “Тук е някакво непознато лице, не е някой, когото си спомням, така че сега ще плача, независимо, че тя е мила. Искам си обратно моята възпитателка!” .
 
Така по-късно детето се научава да разпознава: някого, когото е виждало преди; текст, който вече е чело; математическа формула; какво е правило вчера в училище; „Ето я пак моята учителка!”. То може да се научи да предпочита едни неща пред други в училище и да показва критично отношение: “Тази история наистина ми харесва, а другата история не ми доставя такова удоволствие”.
 
Децата, които са били обект на непостоянна грижа на възраст от 0-2 години често имат проблеми с разпознаването и припомнянето на предмети, лица, теми и методи, модели от ежедневието.
 

Взаимовръзки между вещите (предметите), чувство за пропорция и съразмерност, разбиране на значението на езика.


 

Тъй като бебето постоянно е във взаимодействие и диалог с възпитателката, то постепенно започва да разбира, че съществуват “аз “, “ти ” и “те ” и как другите си взаимодействат.
 
Това по-късно помага на детето да разбере какво представлява граматиката и връзките между думите – “Аз” трябва да е подлогът в изречението; “той, тя, то, те” трябва да са допълнението в изречението и това, което се случва между нас трябва да е глаголът: “Аз ти се усмихвам, ти се смееш, когато ти се усмихвам.”

 
Възпитателката не само говори на детето, но тя изразява думите с един много емоционален тон на гласа си, който съответства на значението на думата. Тя не казва просто с равен тон “Мама е щастлива.”, тя казва: “О, мама е тоолкова ЩАСТЛИВА с теб!”, като гласът й се повишава и понижава.
 
Тази практика кара бебето да свърже чувствата и думите – то не само чува “ядосан, щастлив, тъжен”, то се научава да се чувства ядосано, щастливо или тъжно, просто защото чува думата. Затова детето не само запомня думата, но и чувства значението (емоцията), която думата е предизвикала.
 
Така че по-късно, когато учителят говори в клас или детето чете урок, то ще разбере значението и целта на това, което му се казва, тъй като думите са събудили съответните чувства у него. Опитайте сами и кажете думата “призрак”. Как това ви кара да се чувствате? После опитайте да кажете “Топъл, мек и чудесен следобед”. Усещате ли разликата, когато произнасяте тези думи?
 
Това е така, защото разбирате значението на езика – майка ви е научила да чувствате това, което чувате или четете.
 
Децата, които са били обект на непостоянна грижа на възраст от 0-2 години често имат проблеми с разбирането на връзките между отделните елементи (например компонентите на математическа задача и как да структурират или свържат различните думи в изречението). Те често имат проблеми с разбирането на значението на думите и изреченията и са склонни да ги повтарят, без да ги разбират в действителност.
 

Мотивация и толеранс/ търпимост към фрустрация:


 

Бебето се научава да бъде мотивирано в дългосрочен план, защото възпитателката е открита и позитивна, с любознателен дух и изпитва положителни емоции към всичко, което върши бебето. Това кара бебето да се чувства положително настроено и любопитно спрямо всичко и всеки, когото среща по-късно в живота си. Тя също така предпазва бебето от това да изпита фрустрация, успокоява го и го утешава, ако твърде много го боли и го насърчава да опитва неща, които са малко по-трудни или опасни в очите на детето. По този начин бебето си изгражда цялостно чувство на мотивираност и толеранс/ търпимост към фрустрацията. Така, когато тръгне на училище, то е позитивно настроено и с желание да опитва нови и трудни задачи, то може и по-дълго да изтърпи и понесе фрустрацията и неудовлетвореността, за да продължи да учи.
 
jakob_saebebobbel
 
Децата, които са били обект на непостоянна грижа на възраст от 0-2 години често се затрудняват в това да бъдат мотивирани за достатъчно дълъг период.
Те често имат проблеми с това да отложат задоволяването на техните потребности и импулси, докато правят някаква задача, защото твърде много се потискат от трудностите.
 
Всички тези качества са много по-важни за училищния живот и социалния успех, отколкото това колко “интелигентно” е детето.
 
Пример:
В едно изследване група деца на четиригодишна възраст получили по един бонбон. Казали им, че ако могат да изчакат 15 минути, докато инструкторът е извън стаята, ще ги наградят с още един бонбон. Ако изядат бонбона преди инструкторът да се е върнал, няма да получат втори бонбон. Някои от децата успели да се контролират и да изчакат завръщането на инструктора, други не били способни да удържат на изкушението. Децата били изследвани отново на 17-годишна възраст: тези, които на четири годишна възраст умеели да изчакат, били добре образовани, дори и тези сред тях, които не били толкова интелигентни. Тези, които на четири годишна възраст не умеели да изчакат (устоят на изкушението), не били добре образовани, дори и най-интелигентните от тях.

Така че основните функции, научени от първите възпитатели/ обгрижващи фигури в живота са вероятно точно толкова важни, колкото и това да си “интелигентен”.

ГРУПОВА ДИСКУСИЯ

10 минути
 

  • Кои от тези проблеми наблюдавате у част от децата, за които се грижите – проблеми с концентрацията, проблеми в насочването на вниманието и др.?
  • Как това затруднява дейностите и учебния процес при тези деца, а съответно и вас – в планирането и практиката ви?

 

Pages: 1 2 3 4