Въведение в тема А: липсата на група, която осигурява сигурна база при настаняването извън дома

 

Защо днешната тема е толкова важна? Децата, настанени извън дома не просто изживяват раздялата с родителите си. Те често претърпяват множество раздели с новите си възпитатели и техните заместници. Те също могат да станат свидетели на поредица от конфликти между отделните възпитатели, като например правни спорове за попечителство, скандали между родителите или разногласия между институцията и приемното семейство или между родителите и приемното семейство. Те могат да живеят в институции, в които постоянно се срещат с нови възпитатели по три пъти на ден и с персонал, който понякога работи с една група деца, а понякога – с друга.
Когато на децата им липсва дългосрочна, сигурна база от възрастни възпитатели, те ще развият несигурно (неадекватно) поведение на привързаност (както научихте в сесия 5 – отбягващо, амбивалентно или дезорганизирано поведение на несигурна привързаност). На по-късен етап от живота им това може да предизвика едно по-всеобхватно неадекватно социално поведение, като например агресия или краткотрайни взаимоотношения, без чувство на обвързаност или социална отговорност.
Именно заради това опит на децата институцията или приемното семейство трябва да им предложи такъв социален живот, който да ги накара да се чувстват свързани с другите и ценени от тях, така както се чувства човек в едно добре функциониращо семейство.

 


КАКВА Е ПРОФЕСИОНАЛНАТА РАБОТА С ДЕЦА, НАСТАНЕНИ ИЗВЪН ДОМА?


 

Когато са проведени изследвания на младежи израснали в институции и приемни семейства, обикновено те описват чувства на ниска самооценка и отхвърленост; те заявяват, че се чувстват като бездомни скитници; сякаш никой от институцията/ приемното семейство не им е казвал това, което наистина е имало значение за тях – копнежът да принадлежат към нещо и загубата на родители или други важни хора, към които са били привързани.Всички деца, лишени от родителска грижа, които са се справили добре в живота като възрастни, описват две особености на техните възпитатели от детството им:

  • Конкретен възпитател се е интересувал от техния живот и им е позволил да се привържат към него.
  • Живеели са в група със силно развита социална идентичност.

Пример:

Родителите на бившия министър-председател на Дания Анкер Йоргенсен починали, когато той бил на 5-годишна възраст. Той твърдял, че дължи успеха в живота и кариерата си на две обстоятелства – че леля му е заела мястото на родителите му и че домът за деца, лишени от родителски грижи, в който е живял, е изградил у него чувство на силна социална идентичност и че се е чувствал като ценен член на тази институция.
 

 


 

Честите раздели при бебетата и прохождащите деца през деня или седмицата са особено вредни за социалното развитие и чувството на привързаност. Децата в предучилищна възраст и по-големите от тях също се нуждаят от стабилност в личните взаимоотношения с един или двама възпитатели. Наличието на малко, но стабилни/ сигурни взаимоотношения с конкретни възпитатели е по-важно, отколкото това да имат много възпитатели.